Защо са създадени адвокатски кантори Тинчев

e-juctice-topВисоката правна култура и съответно степента на спазване на Закона е мерило на нивото на развитие на обществените отношения в дадена страна. Единствено с четене на правни текстове не би могла да бъде запълнена празнината  от необходимостта от използване на професионалист. 

Информацията, която ще намерите в безбройните правни сайтове, както и тези от тях за безплатни правни съвети е предназначена за обогатяване правните познания на любознателните граждани, но тя е крайно недостатъчна, за да водите успешно сами съдебни и извънсъдебни битки и да защитите правата и законните си интереси срещу Вашите опоненти. за целта Ви е необходима специална подговтовка, както в сферата на правото, така и на чисто психологическо ниво и начин на поведение.  Прочетете повече ›

Относно неизбежната отбрана

Неизбежната отбрана днес се определя от съвременната наказателно-правна теория като един „оправдателен“ способ.

Дефиницията за неизбежна отбрана се съдържа в Чл.12 НК – „(1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели“. Или с други думи казано – оправдава вредите, причинени на нападателя, включително и неговото умъртвяване в процеса на активна защита срещу неговото нападение, стига защитата да е адекватна на нападението.

Но кои са предпоставките, които трябва да са налице, за да можем да използваме неизбежна отбрана и кога бихме превишили нейните предели ?

За да използваме неизбежна отбрана трябва да са налице няколко предпоставки:

  1. Нападението трябва да е човешко, но може да се осъществява и чрез ползване на животно (напр. насъскване на куче).
  2. Нападението трябва да създава непосредствена опасност (такава, която в следващия момент ще се реализира).
  3. Това деяние се характеризира като противоправно, но не като престъпно (чл.12 не го изисква, достатъчно е да е противоправно). Тъй като субект на престъплението може да е малолетен, невменяемо лице, допустимо е да бъде безвиновно нападението или също така нападателя да действа по непредпазливост.

Защитата;

В обществената действителност защитата се явява последица от нападението, защото отбраняващия се не би предприел защитното поведение, ако нападателят не беше предприел нападението.

Защитата се осъществява от нападнатия или което и да е друго лице. Така законът създава възможност всеки, който се намира в положение, при което може да отблъсне едно непосредствено и противоправно нападение, да го направи. Същността на защитата се изразява в причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Така, чрез увреждане на самия нападател или на негови права и интереси, се създава фактическа невъзможност той ад продължи нападението или у него се създава мотив да го преустанови. Вредите, които защитата причинява, трябва да засягат само личността или правата на нападателя. В закона няма изискване отбраняващият се да избере най – лекия начин на защита или дори за равностойност между причинените и предотвратените вреди.

От субективна страна е необходимо деецът, осъществил защитата, да
цели отблъскване на нападението.

Случаи при които няма неизбежна отбрана:

Не може да има неизбежна отбрана и при привидно или мнимо нападение, когато в действителност не са застрашени никакви обществени отношения. Не може да се осъществява защита при условията на неизбежна отбрана и когато нападението е завършено поради окончателно увреждане на неговия обект, поради това, че нападението е преустановено по волята на самия нападател или поради намесата на трети лица, или поради отблъскването му от отбраняващия се.

Не може да се позовава на неизбежна отбрана и този, който умишлено провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму.

Превишаване пределите на неизбежна отбрана.

Превишаването пределите на неизбежната отбрана е определено легално в чл.12, ал.2 НК, според която разпоредба то ще е налице, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението.

Трябва да се отбележи, че за превишаване пределите на неизбежната отбрана може да става дума само когато са налице нейните останали елементи – непосредствено противоправно нападение, за чието отблъскване са причинени вреди на нападателя.

При превишаване пределите на неизбежната отбрана защитата е общественоопасно деяние и ако са налице и другите признаци на дадено престъпление, отбраняващият се на общо основание трябва да понесе съответната наказателна отговорност. Именно защото при превишаване пределите деянието е общественоопасно, срещу такова деяние е допустима неизбежна отбрана.

След разгорещени дискусии, съпроводени от жалби до Конституционния съд, през 1997 г. законодателят въведе няколко хипотези, при които няма превишаване пределите на отбраната, независимо от характера и опасността на защитата. И съответно не се носи отговорност за това. 

Хипотезите са две: 1) когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище; и 2) когато нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

Превишаване на пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение.
В разпоредбата на чл.12, ал.4 НК е предвидено едно лично основание за ненаказване на дееца, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или на смущение.

Касае се до особени емоционални състояния на отбраняващия се, които не изключват вменяемостта, но които съществено засягат способността му правилно да прецени характера и опасността на нападението, а от тук и да подбере необходимото, за да остане защитата в рамките на необходимите предели.

Уплахата е силно и непреодолимо, внезапно появило се чувство на страх, израз на вродения у човека инстинкт за самосъхранение, което нападението предизвиква у нападнатият.

Смущението пък е на правилното възприемане от отбраняващия се на един или няколко елемента на нападението или на обстановката, в която то се осъществява. Поради обществената опасност, съдебната практика приема, че и в тези случаи „деецът носи гражданска отговорност за причинените вреди, освен ако не е на лице случайно деяние.“

Като заключение можем да кажем, че при института на неизбежна отбрана имаме това положение, че тези вредоносни деяния са не само необществено опасни, а са дори обществено полезни, разрешени и стимулирани от закона.

Автор: Кристиян ВАСИЛЕВ, УНСС

 

Относно обжалването на актовете на органите на държавната власт

Във връзка с извършено тълкуване от страна на Конституционния съд, това следва да са актовете на Министерския съвет и министрите, както и други актове, посочени в закон, които са издадени при упражняване на възложените им от Конституцията функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление; притежават белезите на административен акт; засягат права, свободи или законни интереси на граждани и юридически лица и не са изключени изрично със закон от пряк съдебен контрол.

Принципът за разделение на властите изисква съществуването на баланс във взаимоотношенията между висшите държавни органи при спазване на йерархичната симетрия – не само да се упражнява съдебен контрол върху административните актове, но и да се гарантира симетрията между нивото на административния орган, издал акта и нивото на съда от системата на административните съдилища. МС е върхът на изпълнителната власт и неин титуляр. При съобразяване на изискването за симетрия, логично е актовете на централните органи на изпълнителната власт, поставени на върха на пирамидата й, да бъдат проверявани относно тяхната законност от ВАС, който също стои на това ниво в системата на административното правораздаване, обяснява КС.

Извън обхвата на задължителния съдебен контрол попадат няколко групи актове посочва Решение № 8 от 23.04.2018 г. на КС. Това са група актове на МС и на министрите, които въобще не подлежат на съдебен контрол поради естеството си; група актове, които не подлежат на оспорване пред ВАС като първа инстанция и група от актове, които макар и административни, не подлежат въобще на съдебен контрол, в това число и пред ВАС.

Пълния текст на Решението:

Прочетете повече ›

Относно задълженията при данъчен кредит

Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, намираща приложение в случая по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, определя, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Тази разпоредба е своеобразно проявление в административното право на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 154, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя – възникване на право на данъчен кредит по определена фактура. С оглед на това в Решение № 2913 от 07.03.2018 г. по адм. д. № 8974/2017 се приема, че в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги.

Топлофикация и начисленията за сградна инсталация

Според върховните ни съдии във Върховния административен съд, спирането и регулирането на притока на топлинната енергия към радиаторите чрез вентилите им, влияе на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в сграда етажна – собственост. При този извод и предвид определението на „Действително инсталирана мощност на отоплителната инсталация“, дадено в §1, т.2а от ДР на Наредбата за топлоснабдяването, следва, че действително инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата за отчетен период, отчетена с параметъра Qдим във формулата, в някои случаи може и да не съвпадне с реалната мощност на отоплителните тела в сградата за отчетен период, тъй като не отчита спирането на подаването на топлинна енергия към радиаторите чрез вентилите им.
По тези съображения,  състав на ВАС  с Решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. дело 1372/2016 г. по описа на ВАС преценява като недоказано обстоятелството, че с приложението на формулата в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна-собственост, представляваща приложение №1 към Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (обн.ДВ, бр.34 от 2404.2007 г.; изм. и доп.,бр. 42 от 9.06.2015г., в сила от 9.06.2015г.), издадена от министъра на икономиката и енергетиката,  свързана с изисляване на топлинната енергия, отдадена от вертикални сградни инсталации се постига законовата цел предвидена в чл.155, ал.2 от Закона за енергетиката. 

Прочетете повече ›

Неплащане на глобата

Относно възникналия в практиката въпрос кога изтича давността за изпълнение на наказанието глоба Върховните ни съдии приемат, че безспорно чл. 82, ал. 5 от Наказателния кодекс изключва приложението на чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК. Правилото гарантира защита на фиска и обезпечава събирането на държавните вземания. Разпоредбата не елиминира изобщо възможността за погасяване на неизпълненото наказание глоба поради изтекла давност и съответно не прогласява невъзможност за реабилитация на осъденото лице във всички случаи, когато за събирането на глобата е образувано изпълнително дело и задължението за изплащане на глобата не е изпълнено. В тези случаи абсолютната изпълнителска давност се прилага чрез специалните правила в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Прочетете повече ›

Относно момента на сключване на договора

Всеки договор се смята за сключен в момента, в който приемането достигне до предложителя. Независимо от това имаме различни нюанси и нека ги разгледаме:

-Когато се касае за договор, за който законът изисква форма за действителност (като например при договор за прехвърляне на недвижим имот от държавата на частно лице, за който законът изисква писмена форма), прехвърлителното действие на договора настъпва в момента, когато се спази тази форма, тоест, когато се състави и подпише от страните договор в съответната форма.

– Когато договорът е за продажба на бъдеща вещ (апартамент в сграда, която все още не е изградена до етап груб строеж), договорът се счита сключен под отлагателно условие и съответно прехвърлителното действие на този договор настъпва от момента на създаване на вещта (респ. от изграждане на сградата в груб строеж).

-Ако в случай на изисквана от закона писмена форма страната, на която е представен предварително подписан от другата страна проектодоговор, положи на свой ред подписа си върху него, то договорът се явява сключен в този момент. Обективират се съвпадащите насрещни волеизявления на страните и съгласието им по неговите клаузи в предвидената за конкретния договор писмена форма, като е без значение в каква форма са се развили преддоговорните отношения, размяната на предложения и приемането им. Законът не изисква писмена форма за тях.

-В теорията се приема, че офертата за сключване на договор за потребителска продажба се отправя чрез поставянето на стоката на рафта и посочването на цената за единица бройка, респективно друго количество, а приемането на офертата става чрез вземането на съответната стока от рафта и поставянето й в кошницата/количката на потребителя. Моментът на сключване на договора за потребителска продажба в супермаркет е моментът на достигане на приемането в съзнанието на търговеца, което става чрез отнасянето на стоката до касата с цел същата да бъде заплатена и осъзнаването на тези действия от страна на касиера, представляващ търговеца продавач.

Занятие, което води до опасност за други лица

Според съдебната практика за отговорността по чл. 123 НК / незнание или немарливо изпълнение на занятие, което води до опасност за други лица/ се изисква не само:

– незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, но и

– същевременно същите да представляват и източник на повишена опасност.

От обективна страна се изисква посочените две предпоставки да съществуват кумулативно. Съдилищата са на позиция, че разграничителният признак между професионалната и обикновената непредпазливост е характерът, естеството на извършваната работа и по-специално, доколко тя е източник на повишена опасност.

Прочетете повече ›

Управител на ЕООД и настъпила смърт

Върховните ни съдии посочват, че в хипотеза на смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД в хода на процеса, който е бил и управител на същото, страната продължава формално да съществува, но ѝ липсват волеобразуващ и волеизявяващ орган, поради което тя не може реално да участва в производството по делото. Съгласно установената по случая практика решенията бига могли да бъдат реализиране в няколко посочки.

Прочетете повече ›

Възражение относно Колективен трудов договор /КТД/

В практика бива поставен въпроса: допустимо ли е съдът да постанови с решението си отделна клауза от КТД или целия КТД за недействителен само по направено възражение по делото от ответната страна, без да е воден отделен иск по чл. 60 КТ?

С Решение № 56 от 22.02.2018 г. по гр. д. № 2372/2017 г., върховните ни съдии достигат до заключението, че е  допустимо е съдът да постанови с решението си отделна клауза от КТД или целия КТД за недействителен само по направено възражение по делото от ответната страна, без да е воден отделен иск по чл. 60 КТД

Прочетете повече ›

Отказ от услугите на Топлофикация.

Възникват ли търговски отношения между доставчика на топлинна енергия и собствениците и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, когато решението на ОС на ЕС за възобновяване на прекратено топлоснабдяване не е направено от изискуемото по чл. 133, ал. 2 ЗЕ мнозинство и решението на ОС на ЕС е отменено с влязло в сила съдебно решение? От тук при невъзникнали търговски отношения между доставчика на топлинна енергия и собствениците и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, следва ли да се прилага реда за прекратяване на търговски взаимоотношения по чл. 153, ал. 2 ЗЕ?

С Определение № 66 от 08.02.2018 г. по гр. д. № 432/2018 г. на ВКС върховните ни съдии достигат до заключението, че отношенията, свързани с доставката на топлинна енергия, отмяната на решението, с което се поръчва такава доставка, прави услугата непоискана по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Договорът не поражда действие поради липса на съгласие (волеизявление на предложителя изобщо няма) и не стои въпроса за приложението на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, а именно:  

Когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение“.

Прекратяване на договорни отношения може да има само там, където такива са възникнали валидно, но не и в случаите на липса на облигационно правоотношение.

С етикет:
Top