Българския съд и защитата на българските гражданите

Съгласно действащата нормативна уредба Съдът дължи произнасяне само когато е сезиран и по искането, с което е сезиран. От волята на ищеца/този който претедира, че са нарушени правата и законните му интереси/ зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. Съдийското безпристрастие обезпечава правилното решение, защото изключва, при разглеждане на делото и постановяване на решението, всякакви стимули на заинтересованост, приятелство, ненавист и др., които заплашват съображенията, извличани от данните по делото и от закона, защото им противостоят. Съгласно практиката на върховните съдилища утвърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.

Основни принципи на гражданския процес са равенството на страните в процеса и състезателното начало. Съдът изпълнява задължението си да установява истината, като осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права и им съдейства за установяване на правнозначимите факти. Пристъпва към постановяване на решението, едва след като се е запознал с тезата на всяка от страните относно правилния изход на спора. Съдът е длъжен да квалифицира основанието на правния спор, което да изведе от изложението на обстоятелствата в исковата молба. Необсъждането на събраните по делото доказателства е съществено нарушение на процесуалните правила и то не може да бъде преодоляно от касационната инстанция. Българският съд е категоричен, че процесуалните срокове както в правната теория, така и в съдебната практика се определят като преклузивни. Разумността на срока, в който съдът следва да постанови съдебния акт, е функция на фактическата и правна сложност на делото.

Публикувано в АКТУАЛНО С етикет:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*