Правни новини

zx620_2262192

Начален момент на стартиране на погасителната давност при грешка.
Кой е началният момент, от който започва да тече погасителна давност за унищожаване на договор поради грешка в съществените качества на вещта, предмет на договора, състав на ВКС приема, че отговорът следва да бъде изведен, като се съобрази правната характеристика на грешката като основание за унищожаемост.
Грешката е основание за унищожаване на една сделка, когато е свързана с фактическите обстоятелства предмет на договора, а не при грешка в съображенията, мотивирали страните да я сключат. Като основание за унищожаването на договор грешката по чл. 28 ЗЗД следва да е свързана със сключването му, въз основа на неверни представи за действителността. Съдът посочва още, че грешката предполага несъзнавано несъответствие между представите на страната и действителността, под влияние на което тя сключва договора. Несъответствието се дължи или на неверни представи, или на незнание на определени факти от значение за формиране на вътрешната воля.
От друга страна, грешката в предмета е основание за унищожаване на сключен договор, само ако се отнася до съществени качества на същия. В Решение № 449 от 06.04.2016 г. се приема, че съгласно чл. 32, ал. 2 ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност, считано от откриване на грешката или от сключване на договора. В тежест на страната, която претендира унищаемостта на сделката, е да установи по-късното откриване на грешката в предмета на договора.
________________________________________________________________________________

Запис на заповед с неясно определен падеж е нищожен

На въпроса нищожен ли е записът на заповед, при условие, че падежът в него е уговорен неясно и по начин, който буди съмнение и дава основание за различно тълкуване волята на издателя Върховният касационен съд отговаря положително. Аргументите на магистратите за това са, че менителничните ефекти са формални писмени актове и спрямо тях законът поставя строги изисквания за форма и за наличие на определени реквизити, включително за определяне на падежа. В разглеждания случай е издаден запис на заповед от определена дата, в който е посочено, че издателят при предявяване на този запис на заповед трябва да плати на едно лице посочената в документа сума, която е платима не по-рано от друга посочена дата. Този падеж според Решение № 77 от 14.08.2015 г. по т. д. № 1156/2014 г. е неясно определен и създава предпоставки за различно тълкуване, доколкото е уговорено, че е платим при предявяване, но сумата е платима не по-рано от посочената дата. Не се визира и хипотезата на чл. 487, ал. 2 ТЗ, тъй като не е определено предявяване за плащане преди определен ден, а само плащане. Така определеният падеж в записа на заповед не отговаря на изискванията на чл. 486, ал. 1 ТЗ и е нищожен по смисъла на чл. 486, ал. 2 вр. чл. 535, т. 3 ТЗ.


 

oo_1099670Бездействието на кредитора намалява или заличава отговорността на длъжника

Отговорността на длъжника за вреди може да бъде намалена или длъжникът да бъде изцяло освободен от отговорност, в зависимост от степента на вината на всяка една от страните в облигационното отношение. Според ВКС договорната отговорност е облигационно отношение. По силата на това отношение длъжникът поема определено задължение, а кредиторът има право да иска реализирането му от длъжника. Задълженията се установяват, за да бъдат изпълнявани. При непълно или неточно изпълнение на длъжника, кредиторът има право да претендира обезщетение за претърпяната загуба или пропусната полза, или да иска реално изпълнение. Длъжникът отговаря за пропуснатата от кредитора полза или претърпяна загуба само ако виновното му неизпълнение е причина за тези неблагоприятни последици.

Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи по причина, която не може да му се вмени във вина, поради което за да се освободи от отговорност, трябва да обори въведената в закона оборима презумпция за вина. Целта на договорната отговорност е да се преодоляват последиците на неизпълнението, като се компенсират вредите, които увреденият е понесъл. При договорната отговорност вредата може да се дължи и на поведението на самия кредитор. В този случай отговорността за вреди се степенува съобразно вината на страните по облигационното отношение. Нормата на чл. 83, ал. 1 ЗЗД допуска намаляване на обезщетението или пълното освобождаване на длъжника от отговорност, с оглед на степента на вината. В Решение № 262 от 22.05.2015 г. се има предвид, че без проявата на небрежност на кредитора към собствения интерес, вредата не би настъпила или не би настъпила в определен размер. Поведението на кредитора може да се изрази и в бездействие, тогава когато договорътили нормативен акт му вменяват извършването на действия, за да бъдат предотвратени вреди, във връзка с възложените му с договора или нормативния акт функции от обществен интерес.


ID-10070713
Какви са характеристиките на вещното право на ползване?

По въпрос за съдържанието на законовия термин упражняване вещно право на ползване състав на ВКС постановява, че съгласно чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено. Това право е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, дори и на собственика на имота. При учредяваме на правото в полза на друго лице собственикът се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Когато собственикът сключи разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване, последното изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността. В Решение № 14 от 20.03.2015 г. по гр. д. № 5426/2014 г. се приема, че по съдържание упражняването на вещно право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на недвижимия имот, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като постоянно или временно пребиваване, извършване на стопанска дейност и др. Също така, ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем или заем за послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго.


images
Правни последици от отхвърлянето на ревандикационен иск.

Състав на ВКС посочва, че с отхвърляне на положителен установителен или ревандикационен иск за собственост със сила на пресъдено нещо се установява по отношение на страните и правоприемниците им придобили права в хода на процеса, че ищеца не е собственик на спорното право на предявеното придобивно основание. Не се преклудират другите основания за придобиване правото на собственост, които не са били предявени с исковата молба. В Решение № 109 от 25.05.2015 г. по гр. д. № 7420 / 2014 г. на ВКС се приема, че това е така защото решението влиза в сила само между страните и техните правоприемници, придобили права в хода на процеса на предявеното основание и искане. С предявяване на иск се прекъсва давността на ответника, който е във владение на имота – чл. 116, б. „б”ЗЗД във вр. с чл. 84ЗС. Не се прекъсва обаче давността на другите владелци, които не са ответници. Не се прекъсва и владението на ищеца, респективно на правоприемниците му, защото ищецът не може да прекъсне собствената си давност, респективно давността, която е започнала да тече в полза на правоприемниците му, на които е предал владението. Същевременно влязлото в сила решение, с което е отхвърлен положителният установителен иск за собственост, респективно ревандикационен иск, независимо на какво основание е бил предявен, не установява, че ответникът е собственик на имота, предмет на спора. Обстоятелството, че предявяването на положителен установителен иск е равнозначно на предявяване на отрицателен установителен иск от ответника против същия ищец за същото право, има отношение само за правилата за доказване в процеса.


01
Договор за управление не може да се сключи чрез конклудентни действия.
Състав на ВКС посочва, че договорът за управление на търговско дружество има смесен характер, той съдържа елементи от договора за поръчка и договора за изработка, защото включва в съдържанието си задължения за извършване както на материални, така и на правни действия. В Решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272 / 2014 г. се пояснява, че договорите за поръчка и за изработка са неформални, но договорът за управление на търговско дружество е уреден в ТЗ като формална сделка с писмена форма за валидност, което изключва по принцип възможността за сключването и продължаването на действието му чрез конклудентни действия. Посоченото правило обаче не е абсолютно, то търпи изключения в две посоки: на първо място, независимо от това дали ще се приеме, че договорът за управление е търговска сделка, след като неговата утежнена форма за валидност е уредена в ТЗ, по отношение на същото изискване ще важи и правилото на чл. 293, ал. 3ТЗ, че страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, а такова неоспорване е налице винаги, когато тя е приемала изпълнение по договора. На следващо място, договорът за управление урежда съществуващи правоотношения между търговското дружество и управителя, тези отношения възникват от извършените в писмена форма избор от съответния орган на дружеството и съгласие на управителя, като основното им съдържание – правомощия и представителна власт – е уредено в закона. С договора за управление може да бъдат уредени поемането на задължение за определен стопански резултат, възнаграждение на управителя и други детайли, но без да се засяга установеното в закона съдържание на договора нито решенията на общото събрание. Договорът за управление е изцяло подчинен на отношенията, възникнали от избора и съгласието на управителя. Той влиза в сила от вписването на управителя в търговския регистър.

breach-of-contract
Как се прави преценката за основанието, на което е прекратен един договор
Съгласно чл. 20а, ал. 2ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Според чл. 9ЗЗД, съдържанието на договора се определя свободно от страните, доколкото не противоречи на повелителните норми на закона или добрите нрави. Въз основа на съдържащите са в чл. 20а, ал. 2 и чл. 9ЗЗД правила за поведение в Решение № 42 от 11.05.2015 г. по т. д. № 1357/2013 г. на Върховния касационен съд се приема, че прекратяване на двустранни договори се извършва по взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в договора, при условие, че последните не противоречат на императивните норми или на добрите нрави. Основанията за прекратяване на договора са фактите, с настъпването на които се преустановява действието му. Преценката за основанието, на което е прекратен договорът, се прави във всеки отделен случай въз основа на доказване на обстоятелства, от осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици на прекратяване на договора.

Събиране-на-вземания-2

За предсрочна изискуемост на кредит се съобщава на длъжника само чрез нарочно изявление.

Следвайки задължителна за съдилищата тълкувателна практика състав на ВКС разяснява, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката кредитор, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението му, адресирано до съда, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от същото не му се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение едва с връчване на заповедта за изпълнение, поради което задължението за остатъка от кредита, така, както е заявено, не може да се счита за изискуемо към момента на подаване на заявлението. Ето защо, в Решение № 53 от 18.05.2015 г. по т. д. № 888/2014 г. на ВКС се установява, че е в противоречие със съдебната практика да се приема, че нарочното волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока в хипотезата на постигната между страните по договор за банков кредит предварителна уговорка за предсрочна изискуемост на целия кредит при определените в договорените клаузи условия, може да бъде обективирана и в отправено до съда искане за издаване на изпълнителен лист за цялата сума, съдържащо се в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК.


Тълкувателно решение № 12/2012 г. на Върховния касационен съд: Срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл.315, ал.2 от ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл.7,ал.2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл.315, ал.2  от ГПК. Пояснение:Чл. 315. (1) В заседанието за разглеждане на делото съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните състезания. (2) В същото заседание съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. Този член се отнася за Бързото производство, по което се водят делата за издръжка на деца, за домашно насилие, за дължими заплати и уволнения, по Закона за защита на потребителите и др.


Съгласно Тълкувателно решение на Върховния касационен съд отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.


изтеглен файл
По какви правила се разглежда гражданският иск в наказателния процес?
Състав на ВКС поддържа, че правилото по чл. 131 ГПК е неприложимо в случаите, когато гражданска претенция се разглежда в наказателен процес. По силата на чл. 88, ал. 1 НПК, нормите на ГПК се прилагат, доколкото в НПК няма съответни правила. Пострадалият от престъплението, предявил гражданска претенция, получава възможност да използва за обосноваване на иска доказателствените материали, издирени и представени от прокурора. Гражданският иск в наказателното производство не води до особено големи затруднения за подсъдимия, защото обстоятелствата, които следва да бъдат изяснени във връзка с неговото решаване, се изясняват свързано с обвинението, залегнало в обвинителния акт, като се обезщетяват само вредите, пряко и непосредствено претърпени от престъплението. Обвиняемият /подсъдимият/ разрешава основните въпроси на защитата, като обори обвинението, заедно с което в повечето случаи отпада и гражданската отговорност. Решение № 287 от 30.12.2014 г. по н. д. № 2058/2013 г. се позовава и на постоянната съдебна практика, че фактическото основание да се предяви граждански иск в наказателното производство е деянието, което е описано в обвинителния акт и за което спрямо подсъдимия е образувано съдебното дело. Ето защо, НПК не изисква размяна на книжа по гражданския иск и спазването на определени срокове за възражение /отговор/, каквито се изискват от разпоредбите на ГПК.