Занятие, което води до опасност за други лица

Според съдебната практика за отговорността по чл. 123 НК / незнание или немарливо изпълнение на занятие, което води до опасност за други лица/ се изисква не само:

– незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, но и

– същевременно същите да представляват и източник на повишена опасност.

От обективна страна се изисква посочените две предпоставки да съществуват кумулативно. Съдилищата са на позиция, че разграничителният признак между професионалната и обикновената непредпазливост е характерът, естеството на извършваната работа и по-специално, доколко тя е източник на повишена опасност.

Българската юриспруденция приема, че източник на повишена опасност представляват само такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение водят до създаване опасност за живота или здравето на други лица. Като конкретни примери на такива дейности съдилищата посочват:

– лекарската практика;

-ловуването;

– механизирано поваляне на дървета;

– водно спасяване;

– теглене на бракувани автомобили и др.

По отношение на опитите за спасяване на пострадал, съдилищата изискват помощта за спасяването да се изрази в лични грижи към пострадалия, докато е все още жив, като пренасянето му в здравно заведение, повикване на лекар, превързване на раните.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*