Заплащане на наследство

Често пъти в практиката се поставя въпроса – подлежи ли на възстановяване запазената част на наследник в пари от наследниците, получили същия имот чрез дарение в случаите, когато към момента на предявяване на иска за намаление на дарението дареният имот е придобит от трето лице, напр. продаден.

Върховния касационен съд в свое решение от 25.11.2016 г. е посочил, че извън случаите на универсално завещание размерът на запазената част се установява по правилата на Закона за наследството, като наследството се възстановява такова, каквото би било като имущество и стойност в деня на смъртта на наследодателя, ако последният не беше направил безвъзмездни разпореждания. За образуването на наследствената маса е без правно значение чия собственост са завещаните или подарените имущества към момента на разглеждане на спора, както и дали същите съществуват понастоящем. В масата не се включва само подарен или завещан имот, който е погинал поради обективни, стоящи извън волята на лицата причини (като природно бедствие). Имат се предвид причини, при които имотът би погинал, дори и дарението да не е било извършено. Обстоятелството, че към момента на постановяване на решението по чл. 30 ЗН имотът е собственост на трето лице, придобило го по сделка с надарения или на оригинерно основание, препятства единствено възстановяването на запазената част в натура, като в такава хипотеза възстановяването се извършва чрез присъждане на паричния еквивалент на накърнената запазена част по цени към момента на разрешаване на спора.

Публикувано в ВЕЩНО ПРАВО

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*