Къде и кой съд можем използваме.

Къде и пред кой съд можем да се възползваме от предоставените ни от държавата ни съдебни услуги е описано в глава XII на ГПК. Съгласно даденото ни от нашият законодател, разделението бива на родова подсъдност – т.е. кой е компетентния първоинстанционен съд от системата на общите съдилища (районен или окръжен) и местна подсъдност– кой точно районен или окръжен съд. Т.е родовата подсъдност, съгласно чл. 103 и 104 от ГПК определя компетентния ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН СЪД.

ОСНОВНИЯТ първоинстанционен съд, съгласно чл. 103 ГПК е РАЙОННИЯТ СЪД – на районните съдилища са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД като първа инстанция е регламентиран като изключение от правилото на чл. 103 и първоинстанционните делата, които са му подсъдни са изрично и изчерпателно изброени, бидейки изключения от общото правило:

– исковете за установяване и оспорване на произход;

– за прекратяване на осиновяване;

-за поставяне под запрещение или за отменянето му;

– исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лева;

– исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева;

– исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон и

– исковете, които по други закони подлежат на окръжния съд;

Необходимо е да бъде уточнено, че независимо от цената на иска, на РАЙОННИТЕ СЪДИЛИЩА са подсъдни:

– владелческите искове, съгласно чл. 356 ГПК

– исковете за съдебна делба, съгласно чл. 341, ал. 1 ГПК,

– исковете за издръжка,

– исковете по трудови спорове и

– актове за начет.

Правилото, по което се определя местната подсъдност, съгласно чл. 105 ГПК и чл. 108 ГПК – е постоянният адрес на ответника, съответно седалището на юридическото лице. Т.е. искът следва да се предяви пред родово компетентния съд, в района на който е постоянния адрес на ответника.

Следва да бъде направен извода, че докато родовата подсъдност е абсолютна, то местната подсъдност, с изключение на подсъдността по местонахождение на недвижимия имот, е относителна процесуална предпоставка и за нея съдът не следи служебно, а само при предявен най-късно с отговора на исковата молба отвод на ответника, който ако бъде уважен, съдът препраща делото на съответния родово и местно компетентен съд.

По този начин с оглед НА БРАЧНИТЕ ИСКОВЕ, за родовата и местната подсъдност важат общите правила на подсъдността. Така, съгласно общата разпоредба на чл. 105 ГПК, искът следва да се разгледа пред съда по постоянния адрес на ответника. Изключение е предвидено в чл. 112 по искове за издръжка, при които може искът да се предяви и по постоянния адрес на ищеца.  Очевидно, за делата за издръжка е въведено още едно изключение – освен, че винаги са подсъдни на районен съд, независимо от цената на иска, те могат да бъдат и завеждани по постоянния адрес на този който търси необходимата защита.

Публикувано в АКТУАЛНО, НЕОБХОДИМО ДА СЕ ЗНАЕ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*