Множество престъпления

Действащият НК не дава легално определение на общото понятие множество престъпления, но подробно и изчерпателно определя различните видове множества от престъпления.

Общото между тях е това, че едно лице е извършило две или повече престъпления.:

  1. когато деецът е осъществил всички престъпления преди да е осъждан с влязла в сила присъда за което и да е от тях. Тогава върху него не е оказвано каквото и да е поправително и превъзпитателно въздействие. Този вид множество се нарича съвкупност от престъпления.
    2. субектът извършва престъпление след като вече е осъждан с влязла в сила присъда за друго престъпление, извършено от него. Този вид множество престъпления се нарича рецидив.

Всички форми на усложнена престъпна дейност имат една съществена обща особеност — че при тях винаги се осъществява само едно престъпление, макар и неговото изпълнение да разкрива известни различия в сравнение с обикновените по състав престъпления. Поради това и на дееца се налага само едно наказание. А при множество престъпления винаги са осъществени най-малко две престъпления, което е основание на субекта да се наложат толкова наказания, колкото престъпления е извършил.

Легално определение за съвкупност от престъпления дава разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК. Такава е налице, ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

РЕАЛНА СЪВКУПНОСТ

  1. Определение за реална съвкупност от престъпления

Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК определя разглеждания вид съвкупност като хипотеза, при която едно лице, с две или повече отделни деяния осъществява две или повече отделни престъпления, но преди да е осъждано с влязла в сила присъда за което и да е от тях.

Реалната съвкупност се характеризира с няколко особености.

а. субектът е едно и също лице.

б. всички престъпления са осъществени с две или повече отделни деяния. Деецът взема отделно решение за всяко от деянията и с тях той преследва различни цели.

в. всяко от деянията осъществява състава на отделно престъпление, т.е. субектът извършва две или повече престъпления. Така например едното от деянията може да представлява кражба по чл. 194, ал. 1 НК, второто — обсебване по чл. 206, третото — грабеж по чл. 198 и т.н. Всяко от тях е насочено срещу самостоятелен непосредствен обект.

г. при осъществяване на деянията деецът не е бил осъждан с влязла в сила присъда за което и да е от тях. Това изискване на закона ще е налице и когато субектът извърши няколко престъпления след предходно осъждане, но то не е за посегателство, включено в съвкупността.

д. Реалната съвкупност от престъпления следва да се различава от някои сродни хипотези.

– няма съвкупност, а само едно престъпление, когато съвкупността е въздигната в самостоятелно посегателство, както е това например във връзка с умишленото убийство по чл. 116, ал. 1, т. 12 НК.

– престъплението е само едно и следователно няма да има реална съвкупност, когато се касае до сложно (съставно) престъпления, защото отделните актове, включени в него, макар и да са въздигнати като самостоятелни посегателства, съставляват единно престъпление.

– няма реална съвкупност, когато деянията осъществяват състави на престъпления, насочени срещу един и същ непосредствен обект, например подбуждане и подбудителство към едно и също лъжесвидетелство, приготовление и опит към едно и също престъпление, злепоставяне и телесна повреда вследствие реализиране на предизвиканата с първото опасност и т.н.

  1. ВИДОВЕ РЕАЛНА СЪВКУПНОСТ

а. При ЕДНОРОДНА реална съвкупност всички престъпления, включени в нея, са от един и същи вид, например деецът е изнасилил няколко жени, причинил телесни повреди на различни лица.

Еднородната реална съвкупност се различава от продължаваното престъпление по това, че между отделните деяния няма обективната и субективна връзка, която съществува между деянията при продължавано престъпление. Така вместо да се засяга само един конкретен обект, посегателствата увреждат или застрашават различни, макар и еднородни обществени отношения. Поради това продължаваното престъпление е само едно, а при еднородна реална съвкупност имаме две дои повече отделни престъпления.

б. РАЗНОРОДНА е реалната съвкупност, когато включените в нея престъпления са от различен вид, примерно деецът е извършил кражба и е причинил телесна повреда.

ИДЕАЛНА СЪВКУПНОСТ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

В теорията и практиката вторият вид съвкупност се нарича идеална или формална, защото множеството престъпления се осъществяват само с едно деяние.

  1. Понятие за идеална съвкупност. Разпоредбата на чл. 23, ал. I НК определя идеалната съвкупност като хипотеза, при която „с едно деяние са извършени няколко престъпления“.
  2. Основни особености на идеалната съвкупност

2.1. за да има идеална съвкупност е необходимо от обективна страна деецът да е осъществил само едно деяние. За да разграничим единичното деяние от случаите на осъществени две или повече деяния е необходимо да имаме предвид:

а. телодвиженията като система, съответно тяхното отсъствие при бездействието, са осъществени въз основа на едно конкретно решение за изменение на определени елементи от действителността.

б. всички телодвижения, съответно тяхното отсъствие, са насочени към постигане на една конкретна цел.

2.2. деецът е осъществил две или повече престъпления. Този елемент на съвкупността ще бъде осъществен при наличието на две предпоставки.
а. макар и деянието да е само едно, то обективно е насочено срещу различни непосредствени обекти. Така деецът уврежда или застрашава различни по характер обществени отношения, например нечия телесна неприкосновеност и същевременно реда и общественото спокойствие.

б. деянието трябва да осъществява основните състави на различни по вид престъпления – в дадения пример – тези на телесна повреда и на хулиганство.

  1. ПРИВИДНА идеална съвкупност. Под „привидна идеална съвкупност“ се разбира положението, при което деянието осъществява само едно престъпление, макар и привидно да са осъществени съставите на различни престъпления. В тези случаи няма множество престъпления, а само една престъпна проява и на дееца съответно ще бъде наложено само едно наказание.

а. Тя ще е налице преди всичко когато непосредствените обекти на съответните престъпления се намират в отношение на поглъщане.

– Когато единичното деяние осъществява основен и квалифициран или привилегирован състав на едно и също престъпление, непосредственият обект на втория по необходимост включва и обществените отношения, обект на посегателство по основния състав. Например убийството на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му ще погълне това по чл. 115 НК. В тези случаи съвкупността е привидна, защото деянието обективно не е насочено срещу различни обществени отношения.

– когато единият състав има допълнителна функция спрямо другия от гледна точка закрилата на съответните обществени отношения. Така например приготовлението към убийство по чл. 117 НК е насочено срещу същия непосредствен обект като самото убийство, за което деецът създава съответни условия.

– когато е извършено сложно (съставно) престъпление, защото негов непосредствен обект са различни по характер обществени отношения. Примерно грабежът винаги засяга както личността на жертвата, така и условията за нормално упражняване правото на собственост.

б. При алтернативност на съставите също се касае до привидна идеална съвкупност. Това отношение между тях съществува, когато може да бъде осъществен само един от двата състава, така, че се изключва възможността да се осъществи другия. Така например ако деецът е взривил един имот, в следствие на което същият е започнал и да гори, няма да е налице съвкупност между престъпленията палеж по чл. 330 и взривяване по чл. 333 НК.

  1. Разграничение между идеална и реална съвкупност

а. Общото между тях е на първо място в обстоятелството, че деецът засяга отрицателно обществени отношения, които са непосредствен обект на различи престъпления. Освен това върху субекта не е въздействано чрез наказателна принуда.

б. Различието между двата вида съвкупности е в броя на деянията чрез които се осъществяват съставите на отделните престъпления.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*