Началният момент на давността за преследване

Събиране-на-вземания-2Състав на ВКС посочва, че началният момент на давността за преследване е различен в зависимост от формата на реализираната престъпна дейност. В Решение № 96 от 19.07.2016 г. по н. д. № 301/2016 г. се приема, че по отношение на продължаваните престъпления разпоредбата на чл. 80, ал. 3 НК определя, че давността за преследване започва от „прекратяването им”. Това законодателно решение е обусловено от естеството на продължаваното престъпление като усложнен вид престъпна дейност. Известно е, че то се състои от множество отделни последователно извършени деяния, самостоятелно осъществяващи съставите на даден вид престъпление. С извършването на всяко от деянията деецът възобновява престъпната си дейност, обобщена по силата на чл. 26, ал. 1 НК като едно престъпление. Щом наказателната отговорност за продължаваното престъпление е единна, то тя се погасява от една давност, а не от различни, сроковете на които се отчитат спрямо всяко от отделните деяния. Разгледано като поредица, система, от еднородни деяния, единното продължавано престъпление започва с извършването на първото от включените в него деяния и завършва в момента на приключване на последното от тях. Т. е. цялостната престъпна дейност на дееца приключва, когато се преустановява общото отрицателно въздействие върху обекта на посегателство. Следователно срокът на давността започва да тече от момента на осъществяване на последното, включено в продължаваното престъпление, престъпно деяние, когато се прекратява продължаваното престъпление.

Публикувано в НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*