При отмяна на наказателно постановление ще се присъждат направените разноски за адвокат

Върховните ни съдии, достигат доизвода, че  че при предявени пред административните съдилища искове за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените в производството по обжалването и отмяната им адвокатски възнаграждения се обезщетяват от държавата и общините. Тези разноски представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ

За да установи това, ВАС припомня, че гражданските съдилища и Върховният касационен съд приемат като вреди по смисъла на ЗЗД платените от гражданин с телесно увреждане суми за преглед, лечение и други подобни разходи. Ако не e налице увреждането, тези разходи за специалисти не биха били направени. По същия начин според ВАС платените адвокатски хонорари в производствата по ЗОДОВ са последица от защитата, която макар да не е задължителна по закон, е необходима на гражданите срещу неправомерните действия на държавните органи. Гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Държавата може да се защити с възражение по ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, да присъди такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 е подписано с особено мнение, че ЗАНН и НПК не признават правото на жалбоподателя да възстанови направените от него разноски по административнонаказателното дело. В допълнение, отговорността за разноски не е отговорност за вреди и за разноските може да се произнесе само съдът, който решава делото, тъй като те са последица от произнасянето му по предмета на спора.

Публикувано в НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО С етикет:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*