Относно неизбежната отбрана

Неизбежната отбрана днес се определя от съвременната наказателно-правна теория като един „оправдателен“ способ.

Дефиницията за неизбежна отбрана се съдържа в Чл.12 НК – „(1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели“. Или с други думи казано – оправдава вредите, причинени на нападателя, включително и неговото умъртвяване в процеса на активна защита срещу неговото нападение, стига защитата да е адекватна на нападението.

Но кои са предпоставките, които трябва да са налице, за да можем да използваме неизбежна отбрана и кога бихме превишили нейните предели ?

За да използваме неизбежна отбрана трябва да са налице няколко предпоставки:

  1. Нападението трябва да е човешко, но може да се осъществява и чрез ползване на животно (напр. насъскване на куче).
  2. Нападението трябва да създава непосредствена опасност (такава, която в следващия момент ще се реализира).
  3. Това деяние се характеризира като противоправно, но не като престъпно (чл.12 не го изисква, достатъчно е да е противоправно). Тъй като субект на престъплението може да е малолетен, невменяемо лице, допустимо е да бъде безвиновно нападението или също така нападателя да действа по непредпазливост.

Защитата;

В обществената действителност защитата се явява последица от нападението, защото отбраняващия се не би предприел защитното поведение, ако нападателят не беше предприел нападението.

Защитата се осъществява от нападнатия или което и да е друго лице. Така законът създава възможност всеки, който се намира в положение, при което може да отблъсне едно непосредствено и противоправно нападение, да го направи. Същността на защитата се изразява в причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Така, чрез увреждане на самия нападател или на негови права и интереси, се създава фактическа невъзможност той ад продължи нападението или у него се създава мотив да го преустанови. Вредите, които защитата причинява, трябва да засягат само личността или правата на нападателя. В закона няма изискване отбраняващият се да избере най – лекия начин на защита или дори за равностойност между причинените и предотвратените вреди.

От субективна страна е необходимо деецът, осъществил защитата, да
цели отблъскване на нападението.

Случаи при които няма неизбежна отбрана:

Не може да има неизбежна отбрана и при привидно или мнимо нападение, когато в действителност не са застрашени никакви обществени отношения. Не може да се осъществява защита при условията на неизбежна отбрана и когато нападението е завършено поради окончателно увреждане на неговия обект, поради това, че нападението е преустановено по волята на самия нападател или поради намесата на трети лица, или поради отблъскването му от отбраняващия се.

Не може да се позовава на неизбежна отбрана и този, който умишлено провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму.

Превишаване пределите на неизбежна отбрана.

Превишаването пределите на неизбежната отбрана е определено легално в чл.12, ал.2 НК, според която разпоредба то ще е налице, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението.

Трябва да се отбележи, че за превишаване пределите на неизбежната отбрана може да става дума само когато са налице нейните останали елементи – непосредствено противоправно нападение, за чието отблъскване са причинени вреди на нападателя.

При превишаване пределите на неизбежната отбрана защитата е общественоопасно деяние и ако са налице и другите признаци на дадено престъпление, отбраняващият се на общо основание трябва да понесе съответната наказателна отговорност. Именно защото при превишаване пределите деянието е общественоопасно, срещу такова деяние е допустима неизбежна отбрана.

След разгорещени дискусии, съпроводени от жалби до Конституционния съд, през 1997 г. законодателят въведе няколко хипотези, при които няма превишаване пределите на отбраната, независимо от характера и опасността на защитата. И съответно не се носи отговорност за това. 

Хипотезите са две: 1) когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище; и 2) когато нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

Превишаване на пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение.
В разпоредбата на чл.12, ал.4 НК е предвидено едно лично основание за ненаказване на дееца, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или на смущение.

Касае се до особени емоционални състояния на отбраняващия се, които не изключват вменяемостта, но които съществено засягат способността му правилно да прецени характера и опасността на нападението, а от тук и да подбере необходимото, за да остане защитата в рамките на необходимите предели.

Уплахата е силно и непреодолимо, внезапно появило се чувство на страх, израз на вродения у човека инстинкт за самосъхранение, което нападението предизвиква у нападнатият.

Смущението пък е на правилното възприемане от отбраняващия се на един или няколко елемента на нападението или на обстановката, в която то се осъществява. Поради обществената опасност, съдебната практика приема, че и в тези случаи „деецът носи гражданска отговорност за причинените вреди, освен ако не е на лице случайно деяние.“

Като заключение можем да кажем, че при института на неизбежна отбрана имаме това положение, че тези вредоносни деяния са не само необществено опасни, а са дори обществено полезни, разрешени и стимулирани от закона.

Автор: Кристиян ВАСИЛЕВ, УНСС

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*