Относно: Различното третиране на държавни служители с увреждания и правото на ЕС

Върховните съдии ни припомнят, че според чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ при закриване на част от предприятието или при съкращаване в щата работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Смисълът на уредбата е специализираният орган да прецени въздействието, което прекратяването на правоотношението би имало върху здравословното състояние на засегнатото лице. Тази закрила се прилага в случаите на съкращение за всички лица, работещи по трудово правоотношение, включително тези, назначени в публичния сектор, независимо от длъжността, която заемат, ако страдат от заболяване, посочено в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. Аналогична разпоредба в Закона за държавния служител не е предвидена и съгласно постоянната практика на Върховния административен съд до момента, се е изразявало становище, че закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ не се прилага по отношение на държавните служители. Това тълкуване обаче е в противоречие с възприетото в Решение от 09.03.2017 г. по дело С-406/2015 на Съда на Европейския съюз.

Последното е постановено по повод преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд като последна инстанция по дело, образувано по аналогичен казус. В акта Съдът на Европейския съюз тълкува Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. Съобразявайки се с направеното тълкуване и с дадените в решението на Европейския съд указания, в Решение № 5713 от 09.05.2017 г. по адм. д. № 7032/2015 се приема, че посочените по-горе различия в правната уредба, регламентиращи закрила при уволнение само за лица с увреждания, посочени в цитираната наредба, работещи по трудово правоотношение, поставят жалбоподател, който е засегнат от същото увреждане, но е държавен служител, в по-неблагоприятно положение. Възприетото разграничение в правния режим създава предпоставка за различно третиране на държавните служители, страдащи от определено увреждане в сравнение с лицата, засегнати от същото, работещи в същата администрацията на аналогични позиции, но по трудово правоотношение. Това е в противоречие с целта на защитата, изяснена по-горе и е подход, който не съответства на принципа за равно третиране по отношение на заетостта и упражняването на занятие, възприет от Директива 2000/78.

Публикувано в АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВО

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*