Документи за собственост

 

Информация за всички документи, необходими за сключване на сделки с недвижими имоти от физически и юридически лица на територията на Република България.

І. Физически лица.

1. Документи, установяващи правото на собственост на продавача:

– нотариален акт;

– договор за продажба, сключен по реда на Наредбата за държавните имоти, Закона за общинската собственост или Закона за държавната собственост на държавни или общински имоти /ако са сключени след 01.06.1996 година, трябва да са вписани в Службата по вписвания при съответния районен съд/;

– съдебно решение по чл. 19, ал. З от Закона за задълженията и договорите, с което предварителен договор е обявен за окончателен /трябва да бъде вписано в Службата по вписвания при съответния районен съд/;

– постановление от съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот на публична продан /трябва да бъде вписано в Службата по вписвания при съответния районен съд/;

– договор за доброволна делба или съдебно-спогодителен протокол за делба на недвижим имот;

– удостоверение за наследници /ако лицата, посочени в документа за собственост, са починали/;

– удостоверение за граждански брак /при продажба на жилище, което е съпружеска имуществена общност/ и удостоверение от Службата по вписвания за избрания режим на имуществена общност между съпрузите;

– съдебно решение за развод, придружено от решението по делбеното дело между бившите съпрузи;

– декларация от съпруга-несобственик по чл. 23 от Семейния кодекс, че е съгласен с продажбата /при разпореждане с имот, изключителна собственост на единия съпруг, който обаче се явява единствено семейно жилище/;

– нотариално завещание, саморъчно завещание /вписано в Службата по вписвания, ако е обявено след 01.01.2001 г./, придружено с удостоверение за наследници и документ за собственост на завещателя.

2. Декларация за съгласие с продажбата по чл. 33 от Закона за собствеността /при отказ на съсобственика да изкупи предложените му идеални части от имота/.

3. Декларация за отказ от право на ползване, ако в първичния нотариален акт има запазено или учредено такова право /декларацията трябва да е нотариално заверена и вписана в Службата по вписвания към съответния районен съд/.

4. Удостоверение за липса на реституционни претенции /когато предмет на сделката е имот, възстановен по реституционни закони/.

5. Удостоверение, че имотът е деактуван като общински и държавен /когато имотът е бил държавна или общинска собственост/.

6. Актуална скица на имота, издадена от АГКК /при одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър/ или общинската техническа служба по местонахождението му – когато се прехвърля право на собственост върху парцел или земя.

7. Схема на имота, издадена от АГКК /при одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър/ – когато се прехвърля право на собственост върху самостоятелен обект в сграда.

8. Актуална данъчна оценка на имота, издадена по молба на собствениците от данъчната служба по местонахождението на имота.

9. Декларация за гражданство и гражданско състояние съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗННД – попълва се от всички участници в сделката – продавачи и купувачи.

10. Декларация за задължения към държавата по образец на Министерството на финансите, на основание чл. 264, ал. 1 от ДОПК /попълва се в 2 екземпляра от продавачите/. Ако някоя от страните не присъства лично при изповядване на сделката, а се представлява от пълномощник, декларациите по т. 2, 3, 9 и 10 трябва да бъдат нотариално заверени.

11. Удостоверение по чл. 87 от ДОПК, че лицето не дължи данъци и осигуровки /представя се при сделки с вписване на ипотека върху имота/.

12. Нотариално заверено изрично пълномощно /ако сделката се сключва чрез пълномощник/, в което упълномощителят е идентифицирал конкретния имот, предмет на сделката.

13. Документи за самоличност на страните по сделката.

14. Квитанции, разписки, вносни бележки и платежни нареждания за внесени данъци и такси, дължими от страните по сделката.

ІІ. Юридически лица.

Когато страна по сделката е юридическо лице, то трябва да представи и следните документи:

– удостоверение за актуално състояние (важи до 6 месеца);

– решение на управителния орган, който съгласно устава има право да се разпорежда със собствеността на дружеството;

– нотариално заверени пълномощни на лицата, които са упълномощени да сключат сделката.