Производство по смяна на името

В Закона за гражданската регистрация са уредени основанията за промяна на име, а в  Гражданско процесуалния кодекс – процедурата.

Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на важни обстоятелства (Решение № 142 ПО ГР. Д. № 703/2002 Г., II Г. О. НА ВКС).

Съгл. чл. 9, ал. 1 ЗГР името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име.

Трите части на името се вписват в акта за раждане. Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това (чл. 19, ал. 1 ЗГР).

Докато случаите на осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо са сравнително ясни, то хипотезата на „важни обстоятелства”, налагащи промяната на името, има нужда от допълнително тълкуване. Името засяга и личностното самоопределяне на лицата. В тази връзка субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на Закона за гражданската регистрация (Съдебна практика – решение № 1426 от 10.12.2008 Г. по ГР. Д. № 396/2008 Г., Г. К., V Г. О. НА ВКС).

Според задължителната практика на Върховния ни съд кои обстоятелства са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1, предл. първо от Закона за гражданската регистрация трябва да се преценява за всеки конкретен случай като се изхожда от неговата специфика:

  1. Ако едно лице е известно с различни имена в две държави и това му създава административни пречки и трудности при идентифицирането на самоличността, то тези обстоятелства трябва да се определят като важни по смисъла на цитираната разпоредба.
  2. Когато едно лице в различни периоди от време е носило различни имена, то след навършване на пълнолетие може да избере кои от имената, с които е известно в обществото, да носи занапред.
  3. Важни обстоятелства са налице и когато името на лицето в акта за раждане се различава от издадените впоследствие официални документи (напр. дипломи за завършено образование) и тази разлика в името създава двойнственост в индивидуализацията на лицето и която от своя страна му създава затруднения.
  4. Законът въвежда възможността, когато едно лице е известно в обществото с псевдоним, същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към своето име (чл. 14 ЗГР). В този случай лицето трябва да обоснове популярността си в обществото с псевдонима, за да вземе решение съдът за добавянето му.

 

 

ПРОИЗВОДСТВО

Производството по промяна на име е охранително и започва с подаване на писмена от заинтересованото лице до районния съд молба, в чийто район е постоянният му адрес. Същото се развива като безспорно и едностранно.

Молбата трябва да бъде написана на български език и да съдържа:

  1. посочване на компетентния районен съд;
  2. името, адреса, единния граждански номер на молителя и номера на факса и телекса, ако има такива; лични данни за неговия законен представител или пълномощник, ако има такива (трите имена, ЕГН, адрес);
  3. посочване на вида производство – охранително, посочване и на неговото основание;
  4. изложение на обстоятелствата, на които се основава молбата;
  5. в какво се състои искането и
  6. подпис на лицето, което подава молбата.
  7. излагане на доказателствата, на които се основава молбата.

При вземане на решението съдът може да се основе и на свидетелски показания, дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на полицейските органи, или на общините да съберат необходимите доказателства.

При съмнения, че молителят е извършил престъпление, съдът може да изиска и представянето на свидетелство за съдимост.

Съгласно чл. 541 от ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.

Таксата при подаване на молбата възлиза на 15 лв. съгласно чл. 5 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съгласно т. 19, б. «б» от раздел А «Такси, събирани от съдилищата» от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието при издаване на самото решение се заплаща 2 лв за препис от документ, а в случай, че преписът е повече от една страница – по 1 лв. за всяка следваща страница.

Освободено от държавна такса е производството по чл. 19, ал. 2 от ЗГР за лица, придобили или възстановили българското си гражданство, които желаят да променят бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола им, както и да побългарят собственото си име по реда на бързите производства по ГПК.

В случай че молбата, с която се иска промяна на името, бъде ОТВЪРЛЕНА от съда, молителят има право на жалба срещу решението в едноседмичен срок от връчването му.

Решението, с което молбата се отхвърля, не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд (чл. 538, ал. 3 ГПК).

Охранителното производство се ПРЕКРАТЯВА:

а) когато бъде оттеглена молбата за издаване на акта и

б) когато молителят не бъде намерен на посочения от него адрес

Определението, с което се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*