Топлофикация и начисленията за сградна инсталация

Според върховните ни съдии във Върховния административен съд, спирането и регулирането на притока на топлинната енергия към радиаторите чрез вентилите им, влияе на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в сграда етажна – собственост. При този извод и предвид определението на „Действително инсталирана мощност на отоплителната инсталация“, дадено в §1, т.2а от ДР на Наредбата за топлоснабдяването, следва, че действително инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата за отчетен период, отчетена с параметъра Qдим във формулата, в някои случаи може и да не съвпадне с реалната мощност на отоплителните тела в сградата за отчетен период, тъй като не отчита спирането на подаването на топлинна енергия към радиаторите чрез вентилите им.
По тези съображения,  състав на ВАС  с Решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. дело 1372/2016 г. по описа на ВАС преценява като недоказано обстоятелството, че с приложението на формулата в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна-собственост, представляваща приложение №1 към Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (обн.ДВ, бр.34 от 2404.2007 г.; изм. и доп.,бр. 42 от 9.06.2015г., в сила от 9.06.2015г.), издадена от министъра на икономиката и енергетиката,  свързана с изисляване на топлинната енергия, отдадена от вертикални сградни инсталации се постига законовата цел предвидена в чл.155, ал.2 от Закона за енергетиката. 

В заключение, съдът приема, че оспорената част( приетата зависимост) от разпоредбата на т.6.1.1 от Методиката е приета в резултат на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неясна е по отношение на част от параметрите в нея и с приложението й, не се постига законовата цел, заложена в чл.155, ал.2 от Закона за енергетиката. Освен това видно от чл.1, параграф 1 от Директивата за енергийната ефективност, както и от съображение 10 от нея е, че целта на директивата е установяване на обща нормативна рамка и определяне на конкретни действия за насърчаване и подобряване на енергийната ефективност в Съюза. От съображение 26 и сл. от Директивата за енергийната ефективност следва, че една от мерките за подобряване на енергийната ефективност е наличието на възможност за потребителите да регулират потреблението си на енергия, което те могат да направят при положение, че имат своевременна и ясна информация за действителното потребление. С разпоредбите на чл.9 и чл.10 от Директивата за енергийната ефективност се задължават държавите-членки да въведат прозрачни правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла вода в сгради, с цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление, което да даде възможност на потребителите да регулират потреблението си на енергия. Посоченото изискване е било заложено като цел, която следва да бъде постигната от държавите-членки още с чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО, чийто срок за транспониране е бил 17 май 2008 година.

Решението на тричления състав подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 – дневен срок.  

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*