Удовлетворение на кредитор и висящо производство.

Имайки предвид разпоредбата на чл. 517, ал. 2 ГПК, когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител, като констатира изпълнението на условията на чл. 96, ал. 1 ТЗ, връчва на дружеството и на останалите съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на юридическото лице. След изтичането на 6 месеца от връчването, съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви пред съответния окръжен съд иск за прекратяване на дружеството. Следователно, основна предпоставка за правото на кредитора на неограничено отговорен съдружник да наложи запор върху дела му в събирателното дружество е в продължение на 6 месеца той да не е успял да удовлетвори вземането си от принудително изпълнение върху движимото имущество на длъжника. С оглед на това ВКС в Решение № 32 от 11.08.2016 г. по т. д. № 781 / 2015 г. приема, че този прекратителен способ може да бъде предприет само по време на висящо изпълнително производство.
Ако с оглед бездействието на взискателя в продължение на две години по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство бъде прекратено, всички действия по принудително изпълнение по чл. 96, ал. 1 ТЗ са заличени и не може да се съобразяват в образувано въз основа на същия изпълнителен лист ново изпълнително производство. Срокът, през който взискателят е останал неудовлетворен от движимото имущество на длъжника по време на прекратеното изпълнително дело, не може да се зачита, респ. присъединява, в рамките на новото изпълнително дело.
Публикувано в ТЪРГОВСКО ПРАВО

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*