Участието на СВИДЕТЕЛИТЕ в досъдебното производство или пред съда.

Свидетелят е изключително важен участник в наказателното производство както по дела от общ характер, така и по дела, които се преследват по тъжба на пострадалия. Свидетели се разпитват по всяко наказателно дело. Със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. Свидетелят е изключително важен източник на доказателственорелеванти факти. Показанията на свидетеля са гласни доказателствени средства. Въз основа на показанията на свидетеля се събират доказателства, формират се следствени версии, проверяват се други доказателствени източници. Като свидетел се разпитва всяко лице, което е възприело факти и обстоятелства от значение за предмета на доказване по делото и което може да ги възпроизведе. Не могат да бъдат свидетели лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях (чл. 118, ал. 3 НПК). При съмнение в свидетелската годност на едно лице задължително се назначава съдебно-психиатрична експертиза. Не могат да бъдат свидетели и лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен:

  1. обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда;
  2. пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник;
  3. поемните лица, както и служители на Министерството на вътрешните работи, на военната полиция или на Агенция „Митници“, присъствали при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети. Лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс (чл. 118, ал. 1 и 2 НПК).

Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват (чл. 119 НПК).

Други лица, освен посочените по-горе категории, не могат да откажат да свидетелстват. В този смисъл свидетелстването е задължение.

Свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо. Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира (чл. 120, ал. 1 и 2 НПК).

Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до триста лева и се довежда принудително за разпит. Ако свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят (чл. 120, ал. 3 НПК). Свидетел, който извън случаите по чл. 119 и чл. 121 НПК откаже да свидетелства, се наказва с глоба до хиляда лева (чл. 120, ал. 4 НПК).

Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство (чл. 121, ал. 1 НПК).

Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник или са му станали известни като преводач при срещите на обвиняемия със защитника (чл. 121, ал. 2 НПК).

Свидетелят може да се възползва от правото си да откаже да даде показания – в случаите, посочени по-горе, или да откаже да отговаря на поставени му въпроси – в случаите по чл. 121 НПК, но ако даде показания няма право да твърди неистина или за затаи истина. В противен случай отговаря за лъжесвидетелстване.

Свидетелят има следните права: да си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания; да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси (чл. 122, ал. 1 НПК).

Свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121 НПК. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност (чл. 122, ал. 2 НПК).

Каква е процедурата за разпит на свидетеля?

Преди разпита на свидетеля се установява самоличността му и това в какви отношения се намира с обвиняемия и с другите участници в производството.

Органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства, като му разяснява правото по чл. 121 НПК. Свидетелят дава обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото. На лицата, посочени в чл. 119 НПК, се разяснява правото им да се откажат да свидетелстват. Свидетелят излага във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото. Разпит на свидетел извън страната може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция в съответствие с разпоредбите на този кодекс. Разпит на свидетел, намиращ се в страната, чрез видеоконференция или телефонна конференция може да се извърши в съдебното производство, а в досъдебното производство – само когато се разпитва пред съдия. В тези случаи самоличността на свидетеля се проверява от съдия от първоинстанционния съд по местонахождението на свидетеля. Малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника. Непълнолетният свидетел се разпитва в присъствието на същите лица, ако съответният орган намери това за необходимо. С разрешение на органа, който извършва разпита, тези лица могат да задават въпроси на свидетеля. Органът, който извършва разпита, разяснява на малолетния свидетел необходимостта да даде правдиви показания, без да му отправя предупреждения за отговорност. Разпит на малолетен и непълнолетен свидетел в страната може да се извърши при необходимост и чрез видеоконференция. Свидетел с тайна самоличност се разпитва, като се вземат всички възможни мерки за запазване в тайна на неговата самоличност. Преписи от протоколите за разпит на такъв свидетел се предявяват на обвиняемия и неговия защитник, а в съдебното производство – и на останалите страни, без неговия подпис. Страните могат да задават само писмено въпроси на свидетеля с тайна самоличност. Разпит на свидетел с тайна самоличност чрез телефонна конференция се извършва при променен глас, а чрез видеоконференция – и при променен образ на свидетеля. Тези правила се прилагат и при разпит на лица, по отношение на които е взета мярка за защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.