Фактическото съпружеско съжителство и децата

Бащинството на деца, родени от фактическо съжителство, се установява чрез способите на припознаване и по исков ред. Върховните съдии постановяват, че искът може да се заведе както срещу предполагаемия баща, така и след неговата смърт срещу неговите законни наследници. Установяването на произхода е свързано с материалноправни последици – с правото на детето да иска издръжка от баща си и да го наследява. Водещ критерий за определяне на бащинството не са свидетелските показания за поведението и живота на майката и мъжа, за който тя твърди, че е баща на детето. По-голямо значение има установяването на това дали в периода на зачеването на детето, установен от медицинските лица, майката е имала интимни отношения само с предполагаемия баща.

Произходът може да бъде установяван с всякакви доказателствени средства, но заключението на ДНК-експертизата има особено значение. Медицинските експерти могат да изключат категорично възможността дете да произхожда от определено лице, в който случай искът за установяване на произход не може да бъде уважен. Той може да бъде уважен само ако при съвкупното обсъждане на доказателствата за осъществени полови контакти между майката на детето и соченото за негов баща лице в периода на зачеването и заключенията на експертизите съдът формира категоричен извод за бащинството на детето.

В литературата се поддържа, че въпросът за установяването на произхода от бащата на децата, родени от фактическо съпружеско съжителство, трябва да бъде изрично регламентиран в Семейния кодекс, защото това има значение за положението на децата и техните интереси относно упражняването на родителските права, издръжката и наследяването.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*