Цената при договор за наем

Съгласно съдебната практика, дефинитивното определяне на наемния договор в чл. 228 ЗЗД следва, че страните по този вид договор трябва да постигнат съгласие относно предоставяната за временно ползване вещ и относно възнаграждението (цената), която наемателят дължи за предоставеното му ползване на вещта. Следователно наемната цена е съществен елемент от съдържанието на този вид договор и липсата на уговорена такава е порок, който се отразява на съставомерността на сделката, не може да бъде саниран и води до нищожността ѝ по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Поради това и волеизявлението на страните по наемния договор относно дължимата наемна цена трябва да са обективирани по начин, който не поражда съмнение за постигнатото помежду им съгласие за настъпване на правните последици на същия.

В тази насока, съгласно  решение № 94 от 13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. е посочено, че самото определяне на цената по размер и вид – в пари или чрез друга престация, способ на плащане – глобално или ежемесечно, въз основа на обективни признаци или чрез трето лице, за всеки конкретен обект или общо за всички наети имоти, е въпрос на свободна преценка на договарящите – ирелевантна/неотносима/ за валидността на наемния договор, предвид отсъствието на определените цени по друг начин. Поради това и договорена между наемодател и наемател обща наемна цена за всички имоти, предмет на сключен помежду им наемен договор, сама по себе си, при изричното ясно волеизявление на съконтрахентите в тази насока, не е основание за нищожността на сделката като сключена при липса на съгласие – чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

Публикувано в ВЕЩНО ПРАВО

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*