Относно изземването по Шенгенската информационна система/ШИС/ и ролята на прокурора.

В правната теория се достига до извода, че изземването на обявените в Шенгенската информационна система – ШИС или в информационните фондове на Интерпол вещи, без съгласието на засегнатото лице, по естеството си представлява принудителна мярка. Конституцията възлага на прокуратурата да упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки.
Актът на прокурора по чл. 84, ал. 6 ЗМВР не е израз на негово надзорно правомощие по чл. 127, т. 4 от Конституцията. Всъщност, прокурорът е участник в една административна процедура, в която утвърждаването на протокола на полицейския орган завършва фактическия състав, пораждащ окончателното правно действие на изземването. Прокурорът не упражнява надзор върху изпълнението на принудителната мярка, наложена от друг орган – на практика той участва в постановяването ѝ.

Доброволното предаване на вещи, обявени в ШИС или в информационните фондове на Интерпол, няма принудителен характер и не може да се определи като принудителна мярка. Поради това, правомощието на прокурора да утвърждава протокола за доброволното предаване по никакъв начин не представлява надзор за изпълнение на принудителна мярка.
Според Решение № 4 от 16 март 2017 г. на КС оспорените разпоредби по чл. 84, ал. 6 и 8 на ЗМВР не могат да се впишат в хипотезата на чл. 127, т. 4 от Конституцията.
Предприемането на действие по отмяна на незаконосъобразни актове по чл. 127, т. 5 от Конституцията също е надзорно правомощие, ако се отнася до актове на органи извън съдебната власт. Прокурорът не отменя сам тези актове, а извършва действия, чрез които да осигури възможност за съдебен контрол върху тях. С това свое правомощие прокурорът пренася контролната дейност върху актовете на администрацията от сферата на изпълнителната власт в сферата на съдебната. Упражняването на надзора за законност върху актовете на администрацията изключва възможността някои от тях да бъдат в режим на постоянен надзор от прокурор. Изискването определен вид административни актове да бъдат утвърждавани от прокурора, за да породят правни последици, на практика го превръща в административен орган, и надзорът бива трансформиран в контрол.
Обявяването на оспорените разпоредби за противоконституционни с нищо няма да промени възможността за съдебен контрол върху изземването – актът на полицейския орган пак ще подлежи на такъв контрол, доколкото той не е изрично изключен.
В резултат на тези и други мотиви Конституционният съд обявява за противоконституционни първото изречение от разпоредбата на чл. 84, ал. 6 от ЗМВР и чл. 84, ал. 8 от ЗМВР в частта ѝ „в 5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта“.
Публикувано в НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО С етикет:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*