Относно разноските в изпълнителното производство

Изпълнителният процес е съвкупност от изпълнителни действия, като за всяко едно се дължи законоустановена такса. Разноските се внасят авансово от взискателя и длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Длъжникът може да оспорва всеки акт за разноски на съдебния изпълнител това е прието от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС по отношение на изпълнителното производство. Върховните ни съдии са достигнали до заключението, че е необходимо да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство и всяко произнасяне на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението може да бъде оспорвано от длъжника. Това обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

 

В Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 ВКС установява още, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, за което длъжникът не отговаря. Това е така, защото в този случай вземането не съществува и запорът не може да породи последици. Тази невъзможност обаче е обективна и не е по вина на длъжника, а се дължи на несъществуване на вземането. Това е и причината длъжникът да не носи отговорност за разноски и те остават за сметка на взискателя.

Публикувано в ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЛА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*