Срокът при строителна забрана

Върховните ни съдии постановяват, че за да бъде наложена строителна забрана, с която да се спре прилагането на действащите планове, което по принцип не се спира от процедурата по създаване на устройствените планове, освен наличието на започнала процедура по създаването на новия план, е необходимо да е налице и произтичаща от заданието по чл. 125 от ЗУТ или от проектите по чл. 126 от ЗУТ разлика в режима на застрояване за съответната територия.

Според върховните магистрати целта на налагането на строителна забрана е да осигури осъществяването на бъдещите предвиждания за предназначението и устройството на съответната територия. Ако такива конкретни предвиждания липсват или допустимото по съществуващия план строителство не пречи на тези предвиждания, не следва да бъде налагана строителна забрана.

Затова, в Решение № 10353 от 07.08.2017 г. по адм. д. № 3111/2017 Върховните ни адмнистративни съдии приемат, че след като към датата на издаване на заповед за налагане на строителна забрана не е налице изменение на устройствения план с влязъл в сила акт, то липсва и основание за налагане на предхождащата изменението строителна забрана.

В допълнение, заповедта за налагане на строителна забрана се издава с цел да се осъществят бъдещи проучвания за съоръженията на техническата инфраструктура и за изграждането им, обективирани в решенията на общинския съвет на съответната община. Когато срокът на забраната в заповедта е неопределен – не е свързан с изграждането на планирана инфраструктура/не е по-кратък от две години, това е в нарушение на разпоредбата на чл. 198 от ЗУТ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*