Неплащане на глобата

Относно възникналия в практиката въпрос кога изтича давността за изпълнение на наказанието глоба Върховните ни съдии приемат, че безспорно чл. 82, ал. 5 от Наказателния кодекс изключва приложението на чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК. Правилото гарантира защита на фиска и обезпечава събирането на държавните вземания. Разпоредбата не елиминира изобщо възможността за погасяване на неизпълненото наказание глоба поради изтекла давност и съответно не прогласява невъзможност за реабилитация на осъденото лице във всички случаи, когато за събирането на глобата е образувано изпълнително дело и задължението за изплащане на глобата не е изпълнено. В тези случаи абсолютната изпълнителска давност се прилага чрез специалните правила в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Изтичането на давността за изпълнение има погасителен ефект спрямо наложеното наказание – прави го неизпълнимо. В такъв случай реалното неплащане на глобата не е пречка за постановяване на реабилитация, защото по силата на закона държавата е загубила правото си да изпълни наложеното наказание. Ето защо, неизпълнението на наложеното наказание не може да препятства реабилитацията на осъдения. При освобождаване от изпълнение на наложеното наказание на това основание статусът на осъдения се приравнява с положението на лице, което е изтърпяло напълно своето наказание и е платило глобата.

В правната теория  се счита, че има нужда от законодателна промяна на чл. 82 и чл. 86 от Наказателния кодекс с цел прецизиране на правилата или поне постановяването на тълкувателно решение от Върховния касационен съд, което да уеднакви критериите за реабилитиране на наказанието глоба.